Помашка сватба в Рибново през обектива: булка, гелина, традиции

Снимала съм десетки сватби в България като сватбен фотограф, но това, което видях в село Рибново, ме потопи в невероятни цветове и съвсем различни традиции.

Мнозина дори не подозират, че в Родопите живеят българи-мюсюлмани - помаци, които продължават ревностно да почитат своите обичаи. За тях една традиционна помашка сватба е събитие, което сплотява цялата общност. Дори съвременните млади двойки тук спазват ритуалите от старите помашки сватби на своите баби и дядовци. Да присъстваш на сватба в Рибново означава да се потопиш в един съвсем различен свят.

Впечатленията ми бяха много наситени. Самата атмосфера в село Рибново е изключително приятна и приятелска: непознати хора ми се усмихваха, мнозина ме поздравяваха, просто минавайки покрай мен.

Наоколо се разхождаха много момичета, облечени в традиционни ярки дрехи - особено се отличават шалварите, а върху тях яркоцветната престилка (фута). Още в самото начало на деня започнах да изпитвам удоволствие от това изобилие на багри.

Моята фотоистория и разказ за една традиционна сватба. Запознайте се - това са Селве и Рахим.

Ден първи от традиционната помашка сватба в Рибново: чеиз, посрещане на гости и ритуал с къна

Тръгнах от Пловдив рано сутринта. Това е мой творчески проект и исках да заснема всичко от начало до край. Преди няколко години чух от един приятел разказ за този своеобразен сватбен ритуал в Рибново, който не прилича на нито една друга сватба. От този момент си поставих за цел непременно да попадна на такава сватба като фотограф. Три години по-късно мечтата ми се осъществи.

Беше края на декември и пътищата бяха покрити със сняг и на места с лед, особено в планината, затова шофирах бавно и пристигнах към 10 сутринта.

Сватбите в Рибново започват не по-рано от 11:00 часа (булката и младоженецът все още се подготвят), затова се отправих да снимам подредбата на зестрата. Празникът започва с излагането на чеиза на булката директно на улицата пред дома ѝ.

“Чеиз” - зестрата като музей под открито небе

Зестрата започва да се събира едва ли не от раждането на момичето - това е демонстрация на трудолюбието на семейството. Някога всичко се е шиело и тъкало на ръка, днес част от нещата са купешки, но плетените чорапи, детските терлици и други интересни плетива - украшения за дома ръчна изработка - остават задължителни.

В процеса на подреждане на чеиза участваха много жени и мъже: едни простираха одеяла, други подреждаха мебели, трети се занимаваха с дребните детайли за децата (чорапчета, ръкавички и прочие - всичко  плетено на ръка и представлява отделен вид изкуство).

Това е цяла галерия от килими, завивки, мебели и покъщнина (има всичко необходимо, за да влезеш в празен апартамент и напълно да го обзаведеш), която семейството на булката е подготвяло с години. Цялото село преминава покрай тях, разглежда вещите, а съседите надничат от прозорците, махат с ръце и се усмихват.

Малко по-късно, около 12:00, младоженците отиват в местната зала за тържества и посрещат гостите. Традиционно гостите се приближават, поздравяват ги, закичват ги с пари и подаряват подаръци, а след това сядат на масата за празничен обяд и танцуват за щастието на новото семейство.

Сватбата в Рибново не е банкет за 70 души, а празник за цялото село (тоест за 2000–3000 души). Готви се в огромни казани. Основното ястие обикновено е месо с ориз или традиционни задушени зеленчуци. Интересно е, че на такива сватби почти не се консумира алкохол (тъй като помаците са мюсюлмани), но веселбата от това не става по-малко бурна благодарение на танците и енергията на хората.

Заради уникалността на обрядите това малко село се е превърнало в притегателен център за етнографи и фотографи от цял свят (National Geographic и Discovery са правили репортажи за тези обичаи), както и за обикновени туристи от България и чужбина. Жителите са свикнали с това. 

Изненада ме колко гостоприемни и приветливи бяха младоженците към напълно непознати хора, които ги молеха за кадър с булката, снимаха двойката отстрани или танцуваха под звуците на тъпаните заедно с всички жители. Нещо повече - младоженците дори канеха туристите на общата трапеза. Самата аз усетих доброто отношение както от страна на близките на двойката, така и от останалите местни жители.

След обяда на централната улица започват танците - хоро под ритъма на тъпани и зурни. Танцува цялото село чак до вечерта.

Голямото хоро

На сватбите в Рибново се танцува хоро с такъв мащаб, какъвто трудно може да се срещне в градовете. Когато стотици хора, хванати за ръце, се движат в един ритъм по централния площад, земята буквално трепти.

Фойерверки в чест на младите

Танците завършват с фойерверки в чест на младите и около 19:00–21:00 часа настъпва време за “хина” (къносване на ръцете). Това е последният ритуал от първия ден - важен обред, подготвящ девойката за прехода в новото семейство.

Булката, младоженецът и най-близките гости се отправят към дома на невестата. Всички стоят в голямата гостна в кръг, а в средата на пода сядат младоженците.

Започва действието: върховете на пръстите на булката се потапят в къна, увиват всеки пръст със салфетка или плат, а отгоре се нанизват красиво украсени платнени торбички. В този вид булката си ляга да спи, за да може къната през нощта максимално да попие и цветът по пръстите да бъде ярък и отчетлив.

Любопитно е да се правят паралели: вече съм снимала подобен обряд на къна в Израел. Макар корените на двете традиции да достигат до Близкия изток и Северна Африка, разлики все пак има. В Израел ритуалът се провежда не в навечерието на сватбата, а известно време преди нея, а и техниката е друга - къната се нанася директно в центъра на дланта и след това се поставя превръзка. Прави се не само на булката, но и на младоженеца, и на всички желаещи гости.

Когато обредът приключи, всички се разотиват, за да продължат празника с нова сила на следващия ден.

Ден втори: тъкани, рисувана булка (гелина) и тайнството на село Рибново сватби

Утрото на втория ден ни посреща с нов ритуал: този път се излага личният чеиз на булката (дрехи и топове платове, от които по-късно ще се шият одежди). След това всичко това се окачва на дървени стойки и се пренася с шествие по главните улици на селото под звуците на музика и танци.

Процесията често се предвожда от мъж на бял кон с овен - това е пратеник от страната на младоженеца. Този дар за семейството на булката символизира, че младоженецът е заможен човек, способен да осигури семейството и да нахрани всички гости. Това е изключително колоритен момент за кадри с детайли.

След това хората на главната улица продължават. Към тях се присъединяват всички желаещи, дори и туристите.

За местните хора в село Рибново, сватбите традиционно се провеждат само през зимния период, когато повечето се прибират от гурбет. И това ме учудва още повече, тъй като гостите и младоженците са облечени в традиционни костюми (съвсем не топли!) и прекарват целия ден на улицата. Ако търсите автентични кадри от Ribnovo, зимата е времето, в което селището разкрива истинския си колорит.

В деня, в който снимах аз, температурата вечерта падна до -5 градуса. А в разгара на зимата, предполагам, еа още по-студено! Бях облечена много топло и въпреки че носех две камери и постоянно се движех, не ми беше никак топло. А много от гостите бяха по обувки и без якета, сгрявайки се с народните танци.

На мен дори ми се налагаше периодично да влизам в кафенето наблизо, за да се стоплям малко с горещ чай.

Защо сватбите са само през зимата? Традиционно се е наложило така, защото през топлия сезон всички са заети с работа на полето, а зимата се явява време за тържества. Затова сватбите започват късно през есента и продължават през цялата зима. Сватбите не са много - например за сезон 2025–2026, когато снимах, бяха около 13, тъй като селото е сравнително малко.

Гелина - най-яркият финален ритуал за всяка булка Рибново

Вечерта настъпва време за най-загадъчния и необичаен обряд - Гелината, който се превърна във визитна картичка на сватбите в Рибново.

Лицето и шията на момичето се покриват с плътен слой бял крем и се украсяват с ярки блестящи пайети (пули). Именно така се създава образът на прочутата булка Рибново, наричана от местните гелина. Тя остава в бащиния си дом, полагат я на легло със затворени очи и процесът започва. Това е кулминацията на всяка Рибново сватба – своеобразна медитация преди встъпването в новия живот.С украсата се занимава специална майсторка - Геленаджийка. За мен беше вълнуващо да видя как се създава този образ.

Коя е “Геленаджийката”?  Майсторката, която изписва лицето на булката. Някога това умение се е предавало по наследство. В селото има само няколко жени, които владеят това изкуство до съвършенство. Процесът на нанасяне на “гелината” отнема около час и половина и изисква огромно търпение от страна на булката. Това е своеобразна медитация преди встъпването в новия живот.

След като лицето и шията са украсени, идва ред на обличането в сложния многослоен костюм. Първо  булката  облича тънка бяла риза с широки, богато извезани ръкави, които остават видими под връхната дреха.

Основата на образа са шалварите с много ярки цветове, върху които се завързва престилка (фута), бродирана с пайети. Завършек на ансамбъла е “завун” - празничен кафтан без ръкави, също ярко украсен.

Особено тайнство се крие в невестината забрадка. Първо се завързва традиционна оранжева кърпа - шамия, а върху нея се намята празнична кирма, чиито везани краища с пули се спускат красиво върху раменете.

На главата се поставя венец от ярки изкуствени цветя, към който се закрепят “тел” - тънки блестящи метални нишки. Те прикриват лицето на булката и при всяко движение създават сияние. Именно тези нишки в съчетание с белия грим правят облика на момичето наистина “неземен”.

Сакралният смисъл на Гелината. Смята се, че докато лицето на булката е покрито с грим и пайети, тя е защитена от “лоши очи” (уроки). Затворени очи: Булката не трябва да отваря очи, докато я водят от дома на родителите ѝ към дома на съпруга ѝ. Това е символ на нейния преход от един живот в друг - тя “умира” като девойка в своето семейство и се “ражда” отново в семейството на мъжа си. В ръцете си булката носи огледало, което също е амулет: всеки негативен поглед, насочен към нея, трябва да се отрази и да се върне обратно.

В този невероятен образ младоженецът извежда булката от бащиния ѝ дом и я води в своя. Там се провежда обредът на измиването, по време на който маската-гелина внимателно се сваля. Това е последната стъпка преди Никаха - мюсюлманското венчание, което се провежда в интимен кръг от най-близките хора късно вечерта.

За да се почувства всичко това в пълна степен, трябва да се види на живо! В съвременния черно-бял свят често не ни достигат цветове, а там ги получих в изобилие - не само от ярката сватба, но и от усмихнатите, гостоприемни жители на селото.

Тази сватба ще запомня и с трудността на заснемането. Събитията се развиват активно през целия ден, а вечерта, когато се стъмни, снимането е изключително предизвикателство: някои участъци от улиците не са осветени изобщо. Но благодарение на това се получи истински репортаж: всичко в кадъра е истина, без постановки и разкрасяване. И това направи работата ми още по-вълнуваща.

А тук можете да разгледате други мои сватбени серии от цяла България.

Валерия Масленникова - сватбен фотограф